ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Уважаеми другарю Пирински,

Уважаеми другарю Паргов,

След всички възможни празници, които преминаха, започна вече и партийният делник. Защото с голямо удивление аз разбрах, че се приближаваме вече към 80-ия ден преди изборите, а нямам чувството, че тази хронология някак влияе върху хората и върху темите на разговорите и усещането, че неизбежното ще дойде, че денят на изборите ще ни пресрещне, и ми се струва доста опасна, поне от сегашния вариант на политическо противопоставяне.

В същото време беше очевидно, че няколко партийни форума, на които участвахме всички с Вас, имам предвид в районната конференция на 18-и, в градската конференция на 30 януари и в заседанието на 48 конгрес от 8 февруари, минаха в някакъв кратък медиен бум, след което тази тема отпадна от темите на деня.

Затова помолих зам.-председателя на Националния съвет на нашата партия другаря Пирински, председателя на Градския съвет на БСП другаря Паргов, да открием, така да се каже, предизборния цикъл с една такава среща, за да можем да си изясним ние самите за себе си на какъв етап на подготовка се намираме, първо, второ, кое от идеите, които бяха обсъждани на всички тези партийни форуми да влезе в нашата предизборна кампания и кое от актуалното ще отмине, а това, което е ценното, ще остане. Общо взето, това беше нашата уговорка към днешния ден, така че в момента давам думата на другаря Пирински, след това ще има възможност и другарят Паргов да говори.

Заповядайте, другарю Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми другарки и другари, благодарен съм за поканата да направим тази среща, защото ясно е, че пред всички ни стои една много, тривиално е да се каже, отговорна задача – да получим най-много мандати от която и да е от другите партии за депутати в Европейския парламент на изборите на 25 май. И решаването на тази задача е повече от сложно по много различни причини. Затова всяка такава дискусия, която и сега ще проведем, а и каквито предстоят, е важна за всички нас, за да можем наистина да разберем как да стигнем до отделния избирател с онова, което считаме, че трябва да оформи неговото решение като влезе да гласува, какви да са онези, както им казват, послания и наши действия, защото хората все по-малко се убеждават от думи, те трябва да са свързани с определена активност, която да наклони към онези неколкостотин хиляди – колко са не ги знаем – избиратели, които не гласуват еднозначно през цялото време, а все пак се влияят от средата, от това кой какво им предлага и т. н.

Аз бих Ви предложил следното.

Първо, на сайта на БСП от днес може би в рубриката „48 конгрес” са публикувани двата документа, които бяха приети на заседанието на конгреса – платформата за предстоящите избори и резолюцията за националните задачи на партията в европейските избори. Така че като отворите сайта, „48 конгрес”, влизате и там първите два документа, които сега са под тази рубрика, са тези два документа.

Вчера на заседанието на Изпълнителното бюро беше приет и един текст, който може да се нарече обръщение към социалистите, съратниците и симпатизантите, озаглавен „Нашата платформа”, който още не е публикуван на сайта. Допускам, че това е свързано и с оформянето на решението от вчерашното заседание. Той е непълни 3 страници и аз ще си позволя да Ви го прочета буквално, защото той е един опит да се осмисли именно това какво предлагаме с „Нашата платформа”, кои са акцентите, които искаме да откроим, и какво следва оттук нататък.

Така че ако изтърпите 5-7 минутки, може и по-малко, ще Ви го прочета.

„Този път избирателните за Европейски парламент ще са коренно различни от всички досега. Това е така, защото сега въпросът е какъв да бъде по-нататък самият Европейския съюз и какво ще е бъдещето на всяка от неговите държави - членки.”

И още – „За пръв път въпросът кой ще заеме ключовата длъжност „президент на Европейската комисия” ще зависи именно от вота на гражданите. Защото ще се решава от новия Европейски парламент. Там огромни шансове за успех, стига да станем най-голямата парламентарна група, ще има единният кандидат на социалистите Мартин Шулц.

На 8 февруари заседанието на конгреса прие платформата на българските социалисти и резолюция за националните задачи на партията в предстоящите избори.

Както се изтъква в самото начало на резолюцията, и тук цитирам – „за БСП европейската политика е път за постигане на нашите национални цели, социално-икономически напредък и повишаване на заетостта, намаляване на бедността и неравенството между хората и държавите, развитие на общините и регионите”.

Платформата е основана на Манифеста на европейските социалисти, който ще бъде окончателно приет, знаете, в края на седмицата в Рим, но вече го има в готов текст. С платформата, основана на Манифеста, дадохме отговор каква нова европейската политика искаме – подчинена на интересите на милионите граждани на Европа за достоен живот, вместо на диктата на парите, на олигархията. Но едно следва да е пределно ясно – без убедителна победа на социалистите и партньорите им на майските избори, в това число и в България, такава политика ще си остане хубаво, но празно пожелание.

Ето защо, за да превърнем посланията си в жива реалност, днес всеки истински социалист, всеки съратник и симпатизант на БСП е длъжен да даде своя личен принос в изборния ден везните категорично да се наклонят в полза на нашите кандидати за евродепутати.

Първото условие за целта е да осъзнаем и разясняваме същината на тези послания, подчинени на призива – „За  социална България в  социална Европа”.

Десетте проекта в „Нашата платформа” ясно очертават  социалната алтернатива, която издигаме за качествено друго развитие и в Европа, и у нас. Ето и същината на всеки от тях.

Първо. Европейския съюз – гарант за еднакви социални права и условия на труд, за достъп до култура и обществени услуги за всеки гражданин.

Второ. Водещата задача на обновяващия се Европейския съюз – пълна заетост, достойно заплащане и социален прогрес чрез силна конкурентна социална пазарна икономика.

Трето. Нова европейска стратегия за реиндустриализация, подкрепа за малките и средните предприятия и равноправни условия за селскостопанските производители за реален растеж и работни места.

Четвърто. Приоритет на знанието, интеграция в дигиталния дневен ред, всеобщо и качествено образование и културна среда, сближаваща хората, за успех в глобалната конкуренция и информационното общество.

Пето. Закрила и подпомагане на майчинството. Гарантирано право на родителски отпуск, както и особен статут на споделеното майчинство и родителство при осигурено равенство на жените с мъжете в икономиката, обществото и политиката.

Шесто. Активна регионална политика на национално и европейско ниво, за балансирано развитие на регионите и рязко съкращаване на бедността и неравенството.

Седмо. Обща европейска стратегия за справяне с екологичните предизвикателства, за гарантирани водни ресурси, продоволствена сигурност и устойчиви екосистеми.

Осмо. Финансова рамка в услуга на гражданите и на реалната икономика и оползотворяване на европейските ресурси за растеж и работни места, при прогресивни и справедливи данъчни системи и отнети възможности за данъчни измами.

Девето. Силни и отговорни публични власти по цялата верига – от местно, регионално и национално до европейско равнище на взаимодействие между Европейския парламент и националните събрания, за доверие на гражданите в Европейския съюз.

И десето. Европейският съюз – реален фактор за мира и просперитета в глобалния свят за изкореняване на мизерията и експлоатацията, обричащи цели страни и народи на жалко съществувание.

До изборите ежедневно ще трябва да доказваме, че всеки от тези проекти не само е напълно осъществим, но и че като цяло те са категорична и ясна заявка за качествено нова европейска политика, такава каквато е нужна на хората, а не на финансовата олигархия. Затова предстои да предложим и убедителна експертна аргументация, необходима за успех в предстоящите публични дебати.

Но още отсега по едно не може и не бива да има никакво недоразумение – всеки глас в полза на листата на нашата коалиция е още един принос към жизнено необходимата нова европейска политика, каквато могат да осигурят само кандидатите на Партията на европейските социалисти. И обратното, всеки глас за каквато и да е друга листа е пряк удар срещу успеха на такава нова политика в Европейския парламент, а оттам – в Европейската комисия и в Съвета на министрите.  Повелята на деня е да намерим верните пътища. Нашите послания и призиви да стигнат до умовете и сърцата на всеки български гражданин, като истинският отговор на ежедневните грижи и разочарования, като единствения път за ново развитие и на Европейския съюз като съюз на солидарността и прогреса, и на България като съвременна държава, желан дом за своите граждани и достоен член на обновяващия се Европейския съюз.

Да го направим!”

Това е един първи акт на оживяване на тези идеи и послания, които се съдържат в платформата и в резолюцията. Както е ясно, той трябва да бъде последван от доста активна и сериозна работа по аргументацията за всяка от тези цели, защото не можем да останем на равнището на най-общите формулировки. В този смисъл би трябвало да е тази актуализация. И в момента Европейският парламент разглежда един набор проектодирективи и други актове, които пряко засягат въпросите, по които най-остро се чувства кризата в България – от условията на труд, условията на заплащане, условията, при които работят българи, работещи в други страни на Европейския съюз, и т. н.

По всеки от тези проекти върви доста сериозна борба между социалистите и социалдемократите и Европейската народна партия, тъй като подходите и принципните позиции, от които тръгват едните и другите, са доста разминаващи се и все по-очевидно разминаващи се. Знаете, че десницата и в Европейския парламент залага на т.нар. засилено икономическо управление, сърцевина на което са бюджетните ограничения, стриктните икономии, твърдите показатели за бюджетен дефицит, за дял на публичния дълг, цялостното отношение към брутния вътрешен продукт, докато европейските социалисти поставят въпроса за необходимостта от нови задължителни показатели, преди всичко за заетостта, и то преди всичко за младежката заетост и т. н., няма да вървим по целия кръг от въпроси. Целият въпрос е този европейски дебат ние да го пренесем в България и да покажем, че когато отива да гласува нашият избирател, това не е просто избор кой да иде да седне в Европейския парламент, а как да му се реши неговият въпрос тук, в България, и какви общи рамки ще бъдат зададени от европейската институция.

Пред Вас е това, което групата на европейските социалисти е подготвила като предизборна брошура, която е един според мен добър пример как би могло да се представи онова, което предлагат социалистите по сериозен и в същото време привлекателен, атрактивен начин. Има достатъчно броеве, предполагам, че ще можете и после да си ги разгледате и да ги видите, но според мен на нас ни предстои задачата по същия начин, на доста човешки език, на който е написан този текст, да обясним на българското общество какво предлагаме и каква е ползата от това, което предлагаме, не за нас, а за гражданите на България.

Аз не бих продължил повече с уводното изложение, защото тук има наистина много участници в тази дискусия и предполагам, че преди всичко смисълът е наистина да се състои един обмен на мнения, да зададете въпроси.

Така че, другарю Маринков, може би с тази уводна пледоария да ме освободите да седна.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Свободен сте, другарю Пирински, да седнете. (Весело оживление.)

Другарю Паргов, заповядайте.

КАЛОЯН ПАРГОВ: Аз малко ще се спра на една друга част, на това, което ни предстои от гледна точка на задачи и проблеми пред градската партийна организация като участие в тези избори.

Какво ни предстои?

Предстои ни след два дни конгрес на Партията на европейските социалисти, на който с другаря Пирински ще имаме честта да присъстваме и на който въпросните документи, както и кандидатурата на Мартин Шулц ще бъде издигната, подкрепена от този конгрес.

Също така ни предстои формиране на наша собствена листа, която по определени причини отложихме във времето предвид решението на Националния съвет миналата година. Разбира се, причините са и субективни, и обективни, причини на външната среда, но и на вътрешнополитическата среда в БСП.

Предстои ни откриване на Националния предизборен щаб във вида, в който той ще е готов да работи, със съответните задачи и направления, които ние си поставяме по пътя на една предизборна кампания, такава каквато ние трябва да водим. Лично аз считам, че кампанията на БСП трябва да се откроява от общата кампания, която ние очакваме, характерна за България, особено в последните години като предизборен тип кампания. Очакваме срещу нас да има една чисто национална, чисто нихилистична, отрицателна кампания, пълна със скандали, с удари под кръста, която няма нищо общо с европейското, за което и другарят Пирински говори, като платформа, като виждания, в посока за развитие на Европа и в частност на България, срещу която ние трябва да изградим нашия тип кампания, която да бъде позитивна, да носи ярко и да се набива на очи европейският ляв проект, в цялата му многоаспектност и многопосочност, каквито са заложени в тази брошура като първо ниво и шапка на цялата кампания. Второ, националният тип кампания, свързана през работата на правителството, излъчено с мандата на Българската социалистическа партия, която много ясно да подчертае малките стъпки, които това правителство направи в последните 7-8 месеца.

Казвам малки стъпки, защото използвам един цитат, че „голямата кесия се пълни с дребни монети”. А дребните монети, уважаеми другарки и другари, това са онези малки стъпки, които могат да не решават изцяло проблемите на хората, но са стъпка в правилната посока и колкото и малки да се чувстват, трябва ние самите да подчертаем, така както един наш опонент, основният ни опонент Бойко Борисов, правеше през мандата на неговото управление 3 години и половина. Та дори и с формата на пропаганда, с формата на лъжа, тип Гьобелсова, която виждаме, че работи. И разбира се, регионалното ниво на кампанията, което е свързано и с нас като членове на градската партийна организация.

Преди срещата имахме може би около един час разговор с другаря Пирински, с другаря Маринков и други другари в едни проблемни области, свързани най-вече с културата в столицата. Културата на столицата и представителите на културата в столицата, като представители на онази най-чувствителна част от нашето общество, която характерно беше част от левицата и за която левицата и лявото беше притегателна сила. Казвам беше, тъй като не можем да кажем, че сега, в момента, е в онзи мащаб, в който мнозина от нас са я познавали, а и са участвали.

Ако се върнем на основния въпрос – как да бъдем разбрани и как да убедим гражданите в смисъла на европейските избори, бих казал, че това е почти непосилна задача, но за да не бъда песимист, ще кажа само, че има все пак светлинка в тунела, защото с една подобна кампания имаме шанс да наложим европейския проект, и то европейския ляв проект като говорене, но това зависи от няколко факта.

На първо място, това са медиите. Няма събрание, на което да не е поставян въпросът – абе, ние защо нямаме наша телевизия.

Сега няма да давам отговор на този въпрос, вероятно и тук някой ще го постави отново. Но по-скоро медийната среда е определяща за посланията и за електоралните групи и нагласите, които ние искаме да оформим в тях.

Като казвам медии, ще споделя едно впечатление, тъй като на мен, все пак и като международник, и като специалист по европейски въпроси, ми прави впечатление, че от 2007 г. насам, откакто сме пълноправни членове на Европейския съюз, нашите медии не са променили модела си на правене на медийна среда, на формиране на новини. Ако отворите някой европейски ежедневник, ще видите, че първата страница обикновено започва с някаква голяма европейска новина – дали ще е среща на Европейската комисия, среща във формат Съвет на министри, дебат в Европарламента, нещо, което засяга цяла Европа и всички европейски граждани, част от които сме и ние, ние сме граждани на Европа, част от Европа, и то пълноправни.

В това отношение затова казвам непосилна, защото без съдействието на тези посредници с електоралните маси трудно ще можем да наложим и да популяризираме в по-голям аспект, в по-голям процент нашите идеи, нашите виждания, нашата платформа.

Разбира се, тук имаме и още едно ограничение, това е т.нар. евроскептицизъм вследствие и на финансово-икономическата криза след 2009 г., който се създаде у хората, и особено у нас, българите. Защото, за съжаление, се оказахме най-бедната държава в рамките на Европейския съюз.

Разбира се, тук прибавяме и една често използвана фраза от водещи политици, и то в Европа, или като панацея, а най-често като оправдание на собствени неудачи – „защото Европа така каза”. И точно в разковничето на това изречение – „Европа така казва”, се крие възможността да убедим хората защо трябва да има наши представители в Европа. Защото явно някой е пропуснал от нашите представители в Европа да сложи на масата българския интерес, да сложи на масата особеностите в нашата държава в даден сектор, за да може, когато се взема решение, да се отчете тази особеност.

Тръгвайки оттук, много лесно можем да обясним на всеки един човек с всяко едно решение на Европейския парламент и тези наши 17 представители колко е важно кого ще изберем, кого ще пратим и каква мисия ще прави.

И ще спра дотук, за да премина към още две неща, свързани със самата кампания, които пък пряко засягат нас самите като действие или бездействие.

Има два типа проблеми, които ще обусловят тази кампания.

Първите са проблеми на външната среда, върху част от които ние можем да влияем, частично и в по-малка степен. Едни от тях вече споменах, говоря за медиите.

Друг голям проблем, това ще са нашите опоненти и типът кампания, който ще развият, и типът контракампания, която ние ще изнесем на фона на това, което те ще представят на обществото. И, разбира се, тук много важен елемент на външна среда – казвам външна условно за това, което ще кажа – това е правителството и това какво то ще прави в месеците до 25 май, предвид националния тип нихилистична кампания, която ще водят нашите опоненти. Тоест всяка грешка ще бъде фатална, това искам да кажа.

И проблеми на вътрешната среда, които пък най-пряко засягат всеки един член на партията. Тях искам да ги разделя на три типа, като първият тип, това са технологичните, технологията на правене на избори. Нещо, което през 2011 г. беше доста популярно и беше въпрос на доста обсъждания след изборите за президент и за местна власт. Каква е организационната ни традиция, какъв е средният възрастов състав на нашите участници в изборния процес, доколко новият Изборен кодекс е добър или лош, доколко той се отличава от кодекса „Фидосова” и доколко той ще създаде нужната правдивост и прозрачност, за да може изборите да преминат в един що-годе джентълменски подход и маниер на правене на избори и да не се случва това, което се случи през май миналата година.

Към технологичните искам да прибавя и още два въпроса, които са свързани и зависят най-пряко от нас. Как ние комуникираме с външната среда, не между нас самите, а с външната среда, с различните електорални групи, с различните общности и какво ние представяме пред тях. В една подобна кампания и във всяка предизборна кампания има едно основно правило. Това не е какво ще се случи към 2020 г., а какво ще се случи непосредствено близо, непосредствено сега, утре, след един месец, след една седмица. Това интересува по-скоро хората, отколкото светлото бъдеще. Защото - светлото бъдеще чисто психологически погледнато, всеки един човек е убеден в светлото бъдеще и вярва в светлото бъдеще. Това е голямата правда, в която ние всички сме убедени. Но стигаме до един друг въпрос, който се отнася по-скоро не до технологичните, а до чисто политическите аспекти на вътрешната среда и това е кадровият въпрос и е свързан с малката правда. Мотивацията на всеки един от нас да прави избори, да работи за партията, да даде всичко от себе си. Защото, пак казвам, ако голямата правда е светлото бъдеще, в което ние всички сме убедени, в правотата на левия проект, то малката правда е свързана със същността, с бита на всеки един от нас като човешко същество, макар и член на партията дисциплиниран, подчиняващ се и на Устава, и на Програмата. Кадровите въпроси неизменно стоят като една тежест и на ръководството, казвам го с цялата отговорност като ангажиран с този процес, който също в голяма степен ще влияе и върху нашата активност да правим избори.

И, разбира се, на последно място, като казах политически, имам предвид това, което се случи през януари месец и проекта АБВ, алтернативната листа или паралелната листа, както искате да я наречем. Партията категорично даде своята позиция, своята оценка по това – нека да оставим АБВ настрани, нека да не се занимаваме с него, те си имат своята писта, ние си имаме нашата писта. Успехът на тези избори не бива да се измерва с това БСП плюс АБВ колко е по-голяма от ГЕРБ, Реформаторски блок и т. н., а по-скоро автентичната, листата на БСП с колко депутати има повече от нашия основен опонент ГЕРБ. Това значи за мен, а вярвам и за Вас, успех на изборите за Европейски парламент, защото само така – и тук ще цитирам последното изследване на Евробарометър, мисля, че беше, ПЕС води с 221:202 депутати в Европейския парламент срещу Европейската народна партия. Но за да може да осъществим ляв проект, трябва да имаме лява Европейската комисия, начело с ляв президент на Европейската комисия – Мартин Шулц. Затова обаче ще трябват близо 400 депутати в Европейския парламент, които да утвърдят една подобна кандидатура и да дадат една такава лява посока на Европа и на България.

Аз спирам дотук, другарю Маринков, и да продължим с дискусия, ако не възразявате.

Благодаря.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Благодаря ти и аз.

Заповядайте, другари. Спектърът е изключително широк.

РОСЕН МАНАСИЕВ: Другарят Пирински добре направи свои предложения, отбелязвайки, че е необходимо намаляване на социалното неравенство и прогресивни данъчни системи. Обаче как ще го представим това на нашите избиратели, при положение, че в България има плосък данък от 10%, необлагаем минимум, който сега малко е поизменен? В нашата предизборна кампания също обещахме да има един прогресивен данък. Освен това как ще убедим сами пенсионерите за едно ново начало и по-малко социално неравенство, при положение, че въведохме швейцарското правило за пенсиите и много хора от пенсионерите всъщност останаха под минимума от 251 лв., знаете за прага на бедността?

Също така по отношение на изложението на другаря Паргов, всъщност не се набелязаха никакви конкретни действия, които ние да предприемем спрямо избирателите. Говореше се за кампанията, как трябва да сме позитивни и т. н., но всъщност какви трябва да са конкретните действия на отделните членове на партията? По какъв начин точно трябва да търсим контакт с хората? Какви конкретни действия ще насочим, каква ще е точно формата на нашата кампания и защо нашата кампания винаги започва в последния момент? Хората, когато ни срещат по време на кампанията, казват – ето, Вие идвате сега тук точно преди избори и искате ние да гласуваме за Вас, а къде сте през останалото време?

Това е.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Заповядай.

ИВАЙЛО ДОБРЕВ: Един много кратък въпрос. На всички ни е ясно, че много време се изгуби за приемането на новия Изборен кодекс, обаче този Изборен кодекс се прилага чрез един основен механизъм – това са избирателните секции. Каква ще бъде нашата политика за кадруване в тези избирателни секции?

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Други въпроси?

Заповядайте, генерал Котев.

Генерал КОТЕВ: Аз си записах първия въпрос от това, което се говори – как ще реализираме всички тези документи, всички тези правилни неща, които имаме, за да влезем в контакт с избирателите, като тук другарят малко ме улесни – основната част, която облъчва нашите избиратели, не е в наши ръце.

Разберете, досега това се компенсираше от основните партийни организации, контактите, които имаха хората. Говоря за моята организация, вече нашите организации не са това, което беше допреди 5-6 години. Възможностите за въздействие на околната среда намаляха. И тук излиза общият въпрос – тук подкрепям този другар – ние сега трябва да мислим как трябва да организираме кампанията и всички хубави неща да стигнат до хората.

Ще дам моето мнение. Тежестта трябва да падне върху средните звена – градското и районното. Мероприятия и контакт с хората. А основните организации да привличаме, как ще привличаме хората. Това е единият въпрос.

Вторият въпрос, банален въпрос, но към тези, които той добави. Отсега създаваме някъде противоречия да ни атакуват. Едното другарят Паргов го засегна. Как ще се отнасяме към АБВ – правилно се каза, да го изключим.

Следващ въпрос – другаря Станишев, не го критикувам, но казвам като принципен въпрос – „аз няма да съм депутат, но ще водя листата”. Това влияе, разберете. Казва – ние предлагаме хора, които няма да са депутати.

Следващият въпрос – постави се – ние сме за подоходно облагане, но сега ще върви плоският данък.

Другият въпрос – ние сме за „Белене”, но сега ще правим VІІ блок.

Аз Ви казвам това, което слушам между хората.

И в новия Изборен кодекс има много въпроси, да не ги засягам сега.

Ето, на тези въпроси трябва да намерим убедителните отговори пред хората, защото Вие сте поне наясно колко ни атакуват по тези въпроси. И където трябва, и където не трябва, току започнат: Белене – Белене, подоходният данък – подоходният данък. И най-важното, как ще можем ние да превърнем кампанията, която Вие казахте, не да е такава махленска, а да е европейска, за което нямаме достатъчно опит?

КОНСТАНТИН ТРИФОНОВ: Специално за горите искам да кажа. Там сме изтървали положението в полза на ДПС.

Аз искам да задам един въпрос на другарите от Висшия партиен съвет – как ще убедите Вие хората, социалистите от Габрово да гласуват за нас, когато партийната организация там е против назначаването на тази българка там, и въпреки това ДПС си я наложиха?

Смятам, че в това отношение трябва да бъдем доста по-твърди при някои назначения, трябва да поставим въпроса. Поставихме ли ние въпроса? Партийната организация от Габрово е била против. И какво?

И то е за цялата система на горите.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тези въпроси, които постави другарят Манасиев, и Вие ги споменахте, които постоянно ни се задават – плоският данък, Белене, казвате това питат хората. Питат, очевидно защото това е, което им внушава онази среда, за която спомена Калоян Паргов, и въпросите, които повтарят и нашите довчерашни другари от АБВ, по едно странно стечение на обстоятелствата.

Затова според мен първото, което във връзка с този кръг въпроси трябва да се постараем да направим, е ние самите да се освободим от тази преса и тази промивка на мозъците и да осъзнаем, че това са съзнателно задавани отново и отново тези 3-4 до втръсване въпроса, обаче това е законът на пропагандата. Биеш по 3 въпроса, докато можеш. И трябва много ясно за себе си да разберем, че това в момента са изкуствено зададени въпроси, абсолютно изкуствени. Не можеш ти да ме държиш мен отговорен, че аз не съм си изпълнил предизборен ангажимент, след като не си ми дал мнозинството да го изпълнявам. Откъде-накъде? Аз правя възможното. Карам се с партньора, който казва – никакви такива прогресивни идеи не ща, и досега съм докарал на хората с до 340 да им се върне данъкът. Малко ли е? Не е достатъчно. Нещо ли е? Показва ли, че не съм съгласен с плоското облагане?

Така че тук малко от този род въпроси – Вие тук си приказвате за платформите, ама я кажете за плоския данък, я кажете за Белене, трябва малко да знаем… Ами Вие я се замислете тези въпроси защо сега си ги задавате? И ние по тяхната свирка ли ще играем или ще кажем на хората – абе, дайте да се разберем какво имаме сега да решаваме. Имаме да решаваме това, което казва Бойко Маринков – кой ще има мнозинство в този Европейски парламент. Казваме, че искаме социалистите. Ама защо тези социалисти, какво толкова са повече от капиталистите или от някой друг?

На първа страница от брошурата, където пише „Добре дошли”, втория абзац, пише така: „Не можем да позволим нашият континент да се фрагментира или да се раздели на беден Юг и богат Север.” Това нас засяга ли ни? Засяга ни, с всичка сила. Тези ако ги оставим – Европейската народна партия, за която си заслужава да разсъждаваме за това название, още ще изостанем, още ще има да си задаваме умни въпроси за плоския данък. Ако обаче осигурим едно друго мнозинство и ако, както казва Калоян, пратим там хора, които да не са тук загубили изборите, а и тук да сме спечелили изборите, за да можем да кажем в групата на социалистите – Вие сега, извели сте на първо място банките да се регулират. Те и при нас са проблем, но от по-друг характер. Но я да видим какво става с увода – „Бедни – богати”, какви политики оттук нататък ще налагаме? Защото през последните 5 години в резултат на това мнозинство на ЕНП базисното понятие сближаване в Европейския съюз беше подменено с ефективност на фондовете. Сега знаете, че завършва процеса на договаряне на споразумението за партньорство, което е общата рамка, по която тези оперативни програми ще се управляват.

Значи, понятието, което допреди 5 години беше обобщаващо, беше кохезия, сближаване. Сега е структурни инвестиционни фондове, като основният принцип, на който се счита, че те трябва да се разпределят, е не къде са най-големите изоставени различия и къде да се даде от гледна точка на преодоляване на неравенството, а къде се усвояват най-ефективно. Къде се усвояват най-ефективно? – Там, където са най-ефективни и сега икономиките. Така че то дърпа в обратната насока.

Така че аз Ви предлагам повече да не си задаваме въпроса, поне в този кръг, разбира се, че ще ни питат хората навсякъде, защото те са програмирани в това отношение. И без да отхвърляме нито един въпрос, малко да се постараем да ги ориентираме, че по тези въпроси достатъчно ясно е даден отговор и от председателя на партията, и на форумите на партията. Разбира се, че се стараем да минем от плоско към прогресивно облагане. И тук, между другото, ние трябва да се подготвим много по-добре да аргументираме защо го искаме този прогресивен данък. Защото аз не съм го гледал този референдум преди 2  седмици, ама там е имало трима професори, дето са се мъчили прогресивния да защитят, срещу трима млади дейци, либерали, които са обяснили, че плоският данък е по-прогресивен от пропорционалния данък.

ИВАН КОТЕВ: Е, там нищо…

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Абе, нищо, нещо, къде с бой, къде с диаграми…

ГЛАС: Те бяха самодейци.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Самодейци, ама самодейци да ги изучават…

ГенераленКОТЕВ: Онзи ден във в. "Дума" Велчев дава и за този прогресивен данък, и да не увеличаваме минималната заплата. Всеки ден се набиват в нашите хора тези въпроси, разберете го.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ама от кой зависи? От нас зависи. Всеки трябва да се размърда.

Тук вече минавам малко в територията на Калоян Паргов, защото Вие правилно го питате него как ще се организира цялата работа. Но дайте да не прехвърляме, така да се каже, на тесноорганизационното направление. Всеки от нас трябва да се огледа и да види какво не сме свършили досега и каква дискусия не сме организирали по основни партийни организации. Тук има една група депутати, сто души горе-долу на БСП, хайде, 90 или 80, ами те са тук цяла седмица. Кой ги викна и кога да направят някоя среща по районите? Защо само 15 депутати от София отвреме-навреме ще се вмесват в това?

Няма какво да Ви обяснявам, че „лозето не иска молитва, а иска мотика”. Защо да си ги разказваме, вместо да се седне да се напише в тези 80 дни ден по ден какво правим и ще започнем да го правим? То не може да се юрнем урбулешката, разбира се, не става и със съзерцаване от ъгъла. Трябва да се размърдаме.

Ако ме питате за СИК кой да бъде, ами – младата смяна, която тук гледам също привличаме,  сега в периферията, но тя ще заеме центъра след време, но да мине през СИК-овете, да не оставя на пенсионерите да се борят с онези от ГЕРБ, които са ей така, настръхнали. Да се хванат отсега, да видят секция по секция, да се настроят и да си изяснят новия Изборния кодекс в детайли и това, което Централната избирателна комисия ще пише като предписание, и да бъдат два пъти по-решителни от всички други. Защото ясно е какво ще се случи, там ще бъде борба за всеки протокол, за всяка данна, която ще пише там. И вместо после да си задаваме дълбокомислени въпроси, да вземем да се организираме преди изборите както трябва.

Това е, което на този етап бих отговорил.

КАЛОЯН ПАРГОВ: По отношение на това какво е мнозинството в парламента и доколко то може да решава изцяло и да налага предизборната програма на партията няма да говоря, защото стана ясно, това е един постулат – имаш мнозинство, налагаш политика, нямаш мнозинство – коалиция, партньорство, имаш преговори и съобразяване с една междинна политика и от твоята програма, и от програмата на партньора. Ясно е, че не по всички точки можем да се разберем, поради характера на това партньорство.

Но аз много се радвам, че другарят Манасиев като млад човек зададе въпроса – какво да правим? Защото повечето от Вас с над 10-15-20-30-40-годишен стаж са правили избори до втръсване и няма нужда на Вас сега да се казва какво трябва да правите, защото Вие сте го правили „н” пъти на брой. Истината е, че всяка кампания е коренно различна, няма да се спирам на това, което казах за външната, за вътрешната, за особеностите, за характера, за времето, в което се прави тази кампания, защото едно е да правиш кампания през 2009 г., говоря за евроизбори, друго е да правиш през 2014 г. евроизбори. Условията са съвсем други, реалностите, технологиите, времето.

Първо обаче искам да си припомним, уважаеми другарки и другари, каква ни беше основната цел за миналата година по това време. Припомням, тогава бяхме в кампания за подреждане на листите за депутати в трите многомандатни избирателни района. Тогава основният ни проблем беше как с едно временно правителство, служебно, назначено от президента Плевнелиев, в една среда на протести, включително засягаха и нас като партия, тоест неприпознавайки нас като реалната алтернатива, и ние, като маскарите, от едната страна, като представители на политическия модел ГЕРБ, БСП, ДПС и т. н., и едни антисистемни протести – от крайно леви, до крайно десни, ултраси на улицата, незнайно от кого подкладени и подплатени. И тогава основната наша цел беше да минем през тези трудности успешно и да не допуснем Бойко Борисов отново във властта. На предсрочните избори през май месец конфигурацията, която се оформи, въпреки че загубихме изборите, ние спечелихме властта и не допуснахме Борисов отново на власт. Тоест казахме – край на модела на управление на държавата, с който беше наложен стилът Борисов и от който ние всички се възмущавахме и роптаехме 3 години и половина, и малко отгоре.

Втората задача, която си поставихме и все още не сме я изпълнили, и я изпълняваме, защото управлението с нашия мандат е нееднозначно убедително, знаем проблемите, не можем да кажем, че то е категорично, но всяко управление има своите проблеми, които ние като партийни членове, подкрепящи това правителство, трябва да се справим, вече да не допуснем Бойко Борисов обратно на власт. Тази задача не сме я изпълнили и предстои на 25 май да я свършим окончателно. Защото ако Борисов е един боксьор от типа на Майк Тайсън, който не е победен в 9 рунда, или поне така счита, вярвайте ми, че на десетия път само един път той да бъде победен и некласиран, оттук нататък следва загуба след загуба, това е психология. Надявам се, че сте съгласни. И пред нас стои тази задача да го нокаутираме този път. Съгласни ли сте? Малко спортна терминология.

Защото след това идва по-тежкото и по-отговорното. А по-тежкото и по-отговорното е как да оправим бакиите на Борисов.

Да, трудна е работата. И затова в една предстояща кампания, предвид и външната среда, и политическите вътрешни, имам предвид противоречия, които възникнаха вътре в БСП, ступорът, който наблюдавам в партийните членове, една изчаквателна позиция, да видим какво ще се случи – както вътре в партията, така и навън, докъде ще стигнат нещата, малко сме свидетели и гледаме театър, телевизия, не сме от активната страна. А какво значи да бъдем от активната страна? Активно да комуникираме и да лобираме за това правителство сред нашите кръгове, това е най-елементарно задължение на всеки партиен член, така ли е? Мисля, че е логично. Но то да бъде активно.

По същество, уважаеми другарки и другари, ние сме в кампания, ние не сме излизали от кампания от миналата година. Ние сме в една постоянна кампания. Само че не се усещаме може би. Не е казано, че една кампания трябва да бъде чисто  предизборна, а в рамките на горещата фаза, която ни предстои, тя има своите отличителни белези, които си пази като начин и подход на работа.

Предвид това, което каза другарят Пирински, само ще Ви кажа, че грубо изчислено, средната възраст на представителите на ГЕРБ в секционните избирателни комисии – наблюдатели и застъпници – е около 40 години. А знаете ли колко е нашата?

ГЛАСОВЕ: 60 години.

КАЛОЯН ПАРГОВ: Малко по-малко, защото има и свежи попълнения и аз се радвам, че все повече има. И това го казвам не с укор към хората, които са в една възраст над 60 години, а просто изборният процес, изборният ден е тежък, динамичен, особено когато имаш такива шмекери срещу себе си. Не плагиатствам тази дума от нашия опонент, но те са си шмекери. Обикновено човек в една такава възраст малко по-трудно издържа на динамиката, което е нормално. И затова имаме нужда от такива като Вас, другарю Манасиев – активни, да участват в изборния процес. Подборът на секционните комисии трябва да бъде много внимателен. Обучението на членовете на секционни комисии е също една основна задача, която лежи пред партията, не само в София, но и в цялата страна, и ще има такова обучение – за новия Изборния кодекс, за новите правила, за технологията на правене на избори. Като технологията виждаме в последните години, че е разковничето на успеха. В това да не бъдеш измамен, да не проспиш изборите, особено в малките населени места. Слава Богу, в София нямаме такива данни, в градската партийна организация изборджиите са на нужното равнище. Трябва една по-голяма активност, най-вече от нашите представители в изпълнителната власт, в законодателната власт – имаме 15 депутати, неоспорим ресурс за последните 20 години, най-голямата бройка депутати, която София е имала в Народното събрание, и 15 съветници. Това, разбира се, кореспондира с нивата на кампании, които считам, че трябва да бъдат очертани в рамките на целия предизборен период, и националното, и регионалното.

В предишни срещи тук си спомням, другарят Пирински говореше за градинките, за люлките, за катерушките, за площадките, ама те тези неща са важни. Те също могат да намерят своето европейско измерение. Защото има немалко регламенти, които определят техния вид, тип, характеристика, такива неща. А дали в София са така? Ако говорим за детски площадки, има над 1000 площадки, от които много малко са в състоянието, в което всички искаме да го видим, за нашите деца и внуци. Ето един нагледен пример. Това европейско ли е?

Така че този десант трябва да бъде съчетан с бъдещите кандидати, които ние ще излъчим като листа, и в симбиоза те всички да вървят и по райони, заедно с Вас и с районните председатели, с партийните секретари, с членовете на Градския съвет и с мен самия като градски председател, за да можем да бъдем по-активната страна.

И тук големият въпрос – за електоралните групи. Да не се капсулираме, да се убеждаваме нас самите в това колко ни е хубава, колко ни е европейска програмата, а да търсим отворени срещи и дискусии, не само със симпатизанти, но с електорални маси общностни групи, с военни, с културтрегери, архитекти и т. н. И мисля, че имаме този ресурс, защото и сред нас самите има представители на тези гилдии, които могат и трябва да бъдат мост към тези групи. Защото доверието ще го изградим и чрез тях самите, които са привърженици на лявата идея.

На последно място, две неща за кампанията.

Парламентарната кампания мина под знака изцяло на активното участие на младите хора. В 24-ти многомандатен избирателен район, част от който е район „Възраждане”, основно младежката организация и представители на младежката организация в осемте  района, бяха гръбнакът на кампанията – активни, през моловете, комуникирайки с младите хора, правейки различен тип кампании, по-младежки, по-атрактивни. И, разбира се, комуникацията и между нас самите. Основен организационен проблем. Оказа се, че много другари не знаят, че има някъде мероприятие, събиране, пък дори и не получават документи, свързани с решения на партията. Ето сега, да Ви попитам колко от Вас имат решенията на конгреса, документите на конгреса…

ИВАН ТАКОВ: Да вдигаме ли ръка?

КАЛОЯН ПАРГОВ: Ти си делегат на конгреса.

Градският съвет изпрати по електронен път тази седмица, тъй като считаме, че е нужно те да бъдат разпространени до всеки един член, до партийните организации, за да могат да се обсъждат и по партийни организации, разбира се, тръгвайки от шапката, от тази дискусия, която днес правим.

Благодаря Ви.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Заповядайте.

РУМЕН ПЕТКОВ: Аз съм провокиран от изказването на другаря генерал Котев във връзка с начина, по който се комуникира не с членовете на партията, а въобще с масата хора.

Аз съм издател на сайт „Поглед Инфо”, повечето знаят. Моля това, което ще кажа, ако има елемент на критика, да не се приема като насочено към нашите представители тук, защото те са запознати за какво става въпрос и се опитват да правят нещо.

Имаме едно основно средство за комуникация с хората, огромно, това са медиите, това е Интернет. Обикновено се говори и е разпространено мнението, че не ни допускат до медиите. Това не е вярно. Заявявам, не че няма такива опити, не че някъде няма списъци. И затова, разбира се, в чисто по-професионален план другарят Бойко Маринков може да потвърди как един добър анализатор, в случая имам предвид него, той е историк, един добър анализатор, когато е подаден в една, две, три медии, веднъж попадайки там, виждайки, че той е интересен събеседник, интересен анализатор, край. Предават си го от един на друг – телевизии, радия. Бойко, така ли е? Така е.

Другото явление е, което всички го знаят – явлението Сашо Симов. Сашо Симов – един невероятен журналист, който си беше популярен само във в. "Дума". Сашо Симов почти не излиза вече от телевизиите, даже някои наши другари казват – преекспонира се, а аз не съм на това мнение, защото той е един от малкото. Давам го за пример, защото някои други наши другари започнаха да казват, ходейки да питат, защо пращате само Сашо Симов? Никой не го праща Сашо и въобще никой…, а има някои да пращат, но както ги изпращат, така се и връщат, без никакъв резултат понякога. Сашо Симов си го търсят самите медии. Той няма този опит в телевизионното пространство, сега го затрупват и е нормално някои критики да носи. Но Сашо е явление и връщане назад няма. Сашо е едно от остриетата, което ги разбива. Друго такова явление е естествено Велислава Дърева. Сигурно има още някои.

Сред депутатите има добре говорещи. Нарочно подчертавам този елемент. Примерно на мен ми прави много добро впечатление Корнелия Нинова. Тя има едно изключително добро медийно поведение и въздействие. Не всеки може така добре да говори. И ако някой смята, че трябва да ги пращаме просто по списък, ефектът няма да е този, който искаме.

Всичко това го казвам не за друго, а само по една проста причина. И пак казвам, тези наши другари, ръководни кадри, които са тук, не критикувам тях, но все пак някои има, които трябва да понесат критика. На нас ни трябват поне 5-6 такива представители и остриета като Сашо Симов и Ви гарантирам, никой няма да ги спре в медиите, разберете го. Никой няма да ги спре, ще ги търсят. Медиите имат нужда от такива хора. Те имат нужда от атрактивни хора. Да, зависи от пристрастието на журналиста, на издателя и т. н. и им е по-добре да са десни, да манипулират и т. н. Но нищо не могат да кажат, когато срещу тях излезе един умен, речови журналист, анализатор и когато говори доста убедително.

Така че при наличието на такъв екип всякакви забранителни списъци в телевизии и в радия не могат да парират подобно явление. Тук просто се изисква елементарно нещо, за съжаление, което не се прави, като специален ресор в партията, който отговаря за медиите. Сашо Симов се разви не благодарение – говоря извън работата му във в. "Дума", двете неща се и покриват донякъде, но не са едно и също, - а въпреки партията и даже някои опити…, беше викан и на червеното килимче за прекалена активност.

Има медии, които са с лява насоченост и правят каквото могат. За съжаление, в нашето ръководство такова нещо няма или поне с такова впечатление се остава, че няма такива медии.

Пак казвам, елементарно е, най-малкото това е, но има много средства за въздействие, най-малкото това е нужно. Има такива хора, просто 5-6 човека, може и повече, дай Боже, за които партията да осъзнае, че това са наистина остриетата на партията, да застане зад тях, да направи необходимото, което е, не да ги праща, не е въпросът да ги праща, а има други неща, те знаят за какво става въпрос, за да можем да компенсираме това, което Вие казвате, че нямаме тази комуникация. Нормално е. В съвременните технологии е просто ужасно противно да се опитваме с технологии, които са отречени от практиката да въздействаме.

Така че критиката е към ръководството на партията, тези, които отговарят за това нещо, да направят необходимото.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Други другари?

Заповядайте, другарю Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тази аудитория обикновено е доста по-въпросително настроена.

Аз бих казал още няколко думи, тъй като освен всичко, не засегнах въпроса Севлиево, Габрово – ДПС.

Аз съм далеч от мисълта, че всичко е ясно. Има повече въпроси, отколкото можем да дискутираме, даже и по-дълго да останем, но един от сериозните въпроси е за отношенията ни с Движението за права и свободи. Тук преди всичко трябва да имаме…

Генерал КОТЕВ: Нарочно го премълчах одеве.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Знам, че го премълчаваме, ама то не е добре.

Това, което каза Калоян, за основната задача, която имаме – да не бъде допуснато ГЕРБ отново да получи изпълнителната власт. Не като някаква партийна амбиция, а като пресичане на поразиите, които правеше това управление. Грубо казано, ако бяха останали на власт, щяха да приватизират БДЖ „Товарни превози”, това щеше да ликвидира още не знам колко десетки хиляди работни места, не знам кой щеше да се обогати от тази работа.

Вчера в Изпълнителното бюро бяха министърът на транспорта и новият генерален директор на БДЖ. БДЖ си стъпва на краката, открива нови линии, товарите му са пораснали 30%, намалил си е загубата 10 пъти, явно може да се управлява като иска някой да го управлява това нещо, а железницата е стратегическият транспорт на Европа за 21 век, не е шосето. Шосето се претовари.

Когато поставяш като първа задача тази задача – да не допуснеш друго управление и, разбира се, ти да си участник в едно управление, върху което можеш да влияеш, без да можеш да му заповядваш, грубо казано, тогава очевидно търсиш съюзник и друг съюзник освен ДПС няма. Ако забелязвате в парламента някой друг, може да кажете, но такъв няма.

Когато един младши партньор усети, че той всъщност е първостепенният фактор, расте апетитът. И ДПС е високоорганизирана политическа формация, която знае да си търси интереса по високоорганизиран и особено настойчив начин.

ГЛАС: За Конституцията добре са гласували.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Конституцията – ще се върнем и на нея, благодаря, че повдигате въпроса. Но тук въпросът е следният – ние да им се сърдим на тях, или да видим ние по какъв начин да укрепим своята дееспособност и да си повишим резултата следващия път. Няма какво да се сърдим ние, че някой друг си гони своя интерес.

КОНСТАНТИН ТРИФОНОВ: Може по-твърдо да става понякога.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега, по-твърдо, полу по-меко и т. н. са относителни понятия. Има различни практики. Ако питате тези наши колеги, които водят тези разговори с ДПС, колеги зам.-председатели, други членове на бюрото, те ще Ви покажат доста примери, когато нашите кандидатури са били приети. Само че ние тази работа я забравяме, ние само си повтаряме пак това, което на нас не ни уйдисва. Всеки има право на своя преценка и всеки более за тази сфера, която познава най-добре. Да речем, горите, Вие там особено остро чувствате това, което смятате, че не бива да стане. Аз не казвам, че онова решение е правилно, не казвам даже, че може би не е могло да го модифицираме. Може да сме били недостатъчно настойчиви. Но пак Ви казвам, че основният въпрос е ние да можем да бъдем силата, която решава, без да прави такива тежки компромиси, да имаме една достатъчно ясна и силна позиция.

Но защо се върнах на въпроса за ДПС? Защото очевидно е, че въпросът за отношенията с ДПС ще бъде една от линиите на най-сериозна атака към нас за предстоящите избори. И тя ще се съчетава с това, което се нарича национално самосъзнание, национализъм, етнически въпрос и т. н.

И тук все пак трябва да отчетете, че по въпроса за агитацията за езика нашата позиция беше достатъчно ясна. Така че не е безкритично съгласието на всяка цена. И тя беше взета с отворени очи. Ако това е условието или не да има или да няма парламент, по-добре да отидем да се избираме.

Така че пак Ви казвам, не бива внушенията, които ни се втълпяват денонощно от добре смазана пропагандно-медийна машина, да допускаме те да ни натискат. Но за да не става това, трябва да дискутираме и трябва да си поставяме въпросите.

И тук се връщам на Конституцията. Конституцията има ясни текстове, които трябва много добре да бъдат осъзнати. Единият е, че България е единна държава. Тя не е многонационална държава. Второ, в Конституцията няма текстове, че има малцинства. Това беше един от много сериозните спорове. Има индивидуални права, но нямат права на едно малцинство.

Така че тази Конституция е много силен за мен, основен аргумент, който нашите позиции да ги представяме не като някакви партийни, или пък ултранационалистически, а като конституционно основание и те да са в интерес на всеки гражданин и на цялата държава.

Този рефрен с Конституцията е малко свързан и с рефрена референдум. Сега, нашият другар се е разтичал да прави референдум. Тук пак Ви обръщам внимание – има едни среди в нашите среди, които казват – трябва ни нов обществен договор. Това по превърнат начин казва – трябва ни нова Конституция. Ама същото го казва и Янев, същото го казва и не знам кой, каза ни го Тренчев. Защо бе, Тренчев? – Защото съдебната система е сбъркана. Добре, тя може да се оправи без нова Конституция.

Това е другият фронт, на който се налива…, само и само да се буни обществото, да се създава една среда, в която не може да се говори по същество. Така че по националния въпрос ние трябва да декларираме, още по-ясно да се изкажем и няма защо да се свиваме по темата национална държава, национални интереси, национални приоритети. Най-голямата подигравка, трябва да Ви кажа, за мен е, че "Атака" и нейният лидер се обявяват за най-големите защитници за делото на Васил Левски! Откъде-накъде и как е възможно това да се допуска не, ами някой да го взима насериозно? Както виждате, то се набива. Левски, който е проповядвал през цялото време равенство, по един закон, всички да са равни, да има уважение, да има толерантност, го защитава най-големият провокатор на обществото. Това са неща, които трябва да ги посочим с пръст и да си ги назоваваме.

Но има и други неща, по които на хоризонта си заслужава да разсъждаваме, включително и от днешните развития, че вече еди-кой си държи парламента ще го има ли, ще го няма ли, новият борец – Движение нова България – и казва ще караме може би до октомври и на избори, дами и господа.

Така че това, за което си мисли Калоян за местните избори 2015 г., може да го изпреварят други избори, което никак не е много невероятно, да речем, и ние трябва да гледаме на нещата, включително и на тези евроизбори като много сериозна подготовка, парламентарните, които ще дойдат. Може да не дойдат сега, ще дойдат по-нататък, но точно това, за което говореше и Бойко. От секционните комисии, от срещите и дискусиите, отсега да се приведем в друга кондиция, която не е съдържателната, а е активната.

И поначало трябва да Ви кажа, във връзка с всичко, което става и у нас, и отвъд, следното. Ние много обичаме да се оплакваме от тинк-танковете, които тинк-танкове така умело са оплели всичката работа, че няма мърдане, всичките лостове, медии, телевизии, партии, личности така въртят работата, че няма измъкване. И ние какво? Трябва да се защитаваме, трябва да им пресичаме, да им изобличаваме действията. Хубаво де, ама това е защита. Къде ни е настъплението? Най-добрата защита е атаката, контраатаката. И ние трябва да набележим реалните безобразия и принципни не провали, а язви на това, което сега се сервира в България и което се налага не само в България, а и отвъд България. Виждате една голяма държава, която въпреки че е фалирала – тук, на Черно море отгоре – и която имаше шанса да излезе от тази дупка с много сериозен икономически ресурс от своя източен съсед, живее с идеята „Европа” и се налага това като едва ли не прогресивно.

Аз не казвам, и ние агитираме за Европа, само че за друга Европа, за ново начало в Европа. И това трябва да е нашето настъпление. Тук имаме огромно незаето поле, което трябва да се постараем да почнем да отнемаме от другите и в тази връзка това, което каза Румен Петков, си заслужава най-сериозно внимание, другари.

Значи, няма с удоволствие да го пускат Симов, обаче той е търсен от аудиторията, не могат да го игнорират, става неудобно.

Освен това обърнете внимание на всичките тези градинки, за които стана дума. Ами те влизат в медиите, защото става екшъна на място и няма как да не го отразят, защото там е кварталният комитет, там са хора, дето ходят по общината, протестират и т. н., не може да не се отразява това нещо. Така че трябва да се създават медийни събития, случки, не произволно просто да се сбият с някой, а по въпроси, които са наистина остро актуални и които тръгват от квартала, от улицата. Кой да го направи, освен всеки, който е на място?

Разбира се, трябва да има организация по вертикала отдолу догоре и обратно. Тук критиката, която се отправя по отношение на комуникацията, е съвсем основателна. Аз само искам да повторя за онези, които в началото може би не са били и не са чули, че документите на конгреса са качени на сайта на БСП на прозореца „48 конгрес”. Който се интересува, да влезе в сайта, да кликне и ще види платформата и резолюцията.

Така че да не считаме, че сме изчерпили тематиката, драги другари. Ако някой се е амбицирал, може, но виждам други, които се стягат да си ходят и това е основателно, защото е горещо и късно. Така че да чуем още евентуално един – двама и след това да приключим.

БОЙКО МАРИНКОВ: Другарят Папаризов се е амбицирал… Заповядайте, другарю Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не толкова, по-скоро да се извиня, че закъснях, но бях на едно обсъждане на новото Сдружение за партньорство, а след това при парламента бях блокиран от нови протестиращи. Уж ги няма, но както виждате… Половин час закъснях. Но искам да използвам повода не само за да подкрепя това, че трябва да се мобилизираме, но да изразя и едно безпокойство, което и днес забелязах на това изслушване на аудиторията при съставянето от правителството на всички проекти за европейските програми, за споразумението за сътрудничество. Виждате, че правителството все още не е екип. И това е очевидно ясно. Отлагат се сроковете, правителството трябваше да приеме проекта в края на февруари, сега ще го приеме в края на март. Виждаме, че няма съгласие в правителството по въпроси, които ние сме представили пред бюрото и другарят Пирински е в течение още от септември месец, че трябва да се изясни, бели петна има в този проект, че няма как 67 града да бъдат в центъра на всичко и другите да не бъдат финансирани. Е няма, както виждаме, съгласие между министъра на регионалното развитие и, да кажем, министъра на образованието какви пари да се използват за едното, какви за другото. Аз съм обезпокоен, че всички въпроси, които ние поставим, между другото, които другарят Пирински няколко  пъти поставя и пред бюрото, и сега във вторник, те нямат движение, няма решение по тези най-трудни въпроси.

По здравната реформа няма ясно решение, няма ясно решение по това как ще се осъществява тази интелигентна специализация. Не може да се твърди, че няма да имаме приоритети, когато от нас се искат приоритети. Ние 20 години казваме: не, не, не, пазарната икономика, няма приоритети, какви приоритети, каквото ти се случи. Е това беше уж талибанското виждане. Сега ние продължаваме да го подкрепяме. А нашето Министерство на икономиката не иска да счупи хатъра на бизнеса и да определи приоритети.

Има няколко такива неща, които според мен са основание за безпокойство и си струва ние, тук и Калоян, и градската организация, и всички, които участваме в този процес, имаме депутати, да ги поставим. Защото ще загубим времето, ще пропуснем годината и в крайна сметка няма да можем да направим това, за което всички ние се борим. А особено важно в месеците преди изборите е да не допуснем отново да имаме месии като Дончев, който ще ни казва, че той знае всичко и така ще мине кампанията, а че ние нищо още не знаем.

Трябва да си дадем сметка, че трябва да се проведе един колкото може по-скоро разговор с правителството и ръководството на БСП, да се потърсят решения на тези открити въпроси и да не се отлагат нерешените проблеми между министрите месец след месец, защото това ще блокира всички преговори в Европейския съюз.

Ами ето, днес трябваше да има разпределение на финансите, да се обяви, между различните програми. Това не стана. Никаква новина не се предложи в края на това обсъждане. А тези неща за нас трябва да са като една червена лампа и да потърсим колкото може по-бързо един разговор по тези въпроси, за да не се отрази това зле и на нашата кампания.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тези проблеми са реални, но ми се струва, че те не бива да бъдат предмет на това, което ние ще обсъждаме с хората.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: О, не, разбира се.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие сте съгласни. Защото правителството, общо взето, хората го виждат, че се мъчи да промени, а колко успява, е друг въпрос и се приема като нещо по-различно от досегашното. Не бива да го поставяме под въпрос. Тези въпроси са реални и сериозни и трябва там, където му е мястото, да ги дискутираме и да ги решаваме, но да не допускаме това да създава някакво колебание по принципния въпрос защо трябва да бъде подкрепяно.

БОЙКО МАРИНКОВ: Има ли други желаещи?

РОСЕН МАНАСИЕВ: Това, което имах предвид по отношение на кампанията и се изявяваме доста често кампанийно, мисля, че не останах разбран. Въпросът в случая е – не може да стигнем до март месец, да започнем кампанията и това, което казва другарят Пирински, да, ние трябва всеки ден да знаем какво да правим. Ние знаем ли какво да правим вече години наред? И може би Ви изглеждам млад, но аз съм от 8 години в партията и съм участвал в доста избори, г-н Паргов, и ми е направило впечатление, че си седим преди избори и си говорим сладичко, идва един месец преди изборите, отиваме при гражданите да им оправим една – две градинки и на тях им прави лошо впечатление това. Ние не може да не използваме, да речем, такъв празник какъвто е 8 март. На 8 март може да проведем една блестяща кампания с раздаване цветя на жените. Може да направим много. Има над 1000 или 2000 градинки и т. н., но ние няма нужда да ги правим в един конкретен ден, да отидем някъде. Можем да ги разделим, да ги направим в проекция. Мисълта ми беше, че не е необходимо ние постоянно да търсим гражданите да гласуват за нас само преди избори или да им раздаваме някакви помощи под формата на 30 лв. от депутатската заплата или пък баба ми, да речем, ще има покачване на пенсията 3 лв., докато висши партийни членове от миналото ще имат покачване на пенсията 40 лв. Това прави лошо впечатление на хората.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Затова трябва да се промени системата.

РОСЕН МАНАСИЕВ: Ние си говорим тук за швейцарското правило, говорим си за справедливост в Европа, обаче къде е тази справедливост при 3 лв. на човек, който получава пенсия 150 лв.? Аз неслучайно накрая казах, че 251 лв. е прагът на бедността. Колко хора в България, в европейска България, живеят под прага на бедността? Колко години вече след подписването на европейския договор и приемането на България в Европейския съюз? И това допустимо ли е?

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбира се, че не, затова трябва да променим…

РОСЕН МАНАСИЕВ: Не, не е допустимо и ние трябва да предприемаме конкретни действия към гражданите, а не кампанийни и тези действия трябва да са през цялото време.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трябва да спечелим изборите, това е ясно.

БОЙКО МАРИНКОВ: Позволете ми и на мен две минути.

Калоян каза – всяка кампания е оригинална и индивидуална, тя е такава каквато ние ще се опитваме със спомени от минали кампании да я произведем, но това няма да се случи. В кампаниите ще има едни акценти, които днес, ако сме достатъчно интелигентни, може би ще открием. За 15-20% от населението всички политически партии са престъпници, те трябва да бъдат забранени, ръководствата им трябва да бъдат лустросани, а партийните членове да ходят с някакви значки тук.

Вие ясно разбирате, че има такъв процент от населението, който иска да отреагира своето положение в обществото. И тази тенденция се засилва.

Второ. Вие вероятно разбирате, че това, което се показваше в последните две седмици в Украйна, дава свежа, „теоретична” подготовка на някои бъдещи действия срещу правителството на Орешарски. Защото в част от това, което наричаме обществена дискусия, включително и във форумите, се казва – „украинците ни дадоха пример как трябва да постъпим”.

Сега, значи тази мантра ще се завърти. И фактът, че със сравнително малки загуби (не казвам, че няма загуби, има загуби на влияние), ние успяхме да помогнем да оцелее това правителство в рамките на тези 10 месеца, е сериозен успех.

Какво пречи в момента на кампанията? Пречи хоризонтът. „Е, до октомври ще има нови избори, там друго съотношение, Вие сте временни, Вие сте с къс мандат…” Тогава как да очакваме работа в екипи, как да очакваме министрите да са…, макар че, общо взето, особени претенции може да има към всеки един от тях. Но въпросът е, че засега виждам само две министерства, които казват – вижте сега, ние може да сме 6 месеца още, но пред нас трябва да има стратегия, и то дълга стратегия. На България винаги й е пречело в последните 25 години желанието да играем за 6 месеца, за 1 година, максимум за 3. На Министерството на финансите крайните му прогнози са 3-годишни. Нали е така? Някой да е дал прогноза за 25 години напред?

ГЛАС: Ами как да я даде?

БОЙКО МАРИНКОВ: А как ще планирате тежки системи – здравеопазване, образование, отбрана? Как ще ги планирате тези тежки системи, които искат залагане на цели 15-20 години напред? И кой ще поеме тази отговорност?

По отношение на коалиции, коалиционни взаимоотношения, отношение към ДПС. Огромен е случаят в Габрово. Той може да бутне правителството. Така ли излиза? Не е така, очевидно не е така. Разбираме ли, че в крайна сметка опитът да се удари върху ДПС, удря всъщност върху правителството. В крайна сметка трябва да бъде доказвано, че значителна част от кадрите на ДПС – и те ще бъдат намерени. Отвсичко това, което са назначили, вероятно ще намерят двама – трима, които заслужават да ядат бой и да бъдат изхвърлени.

Но в същото време средната номенклатура на ГЕРБ още е в апарата.

ГЛАС: Защо?

БОЙКО МАРИНКОВ: А защо, се пита в задачата.

Срещу правителството има една тиха съпротива, която се изразява в нищо неправене. Мога да го документирам по всякакъв начин.

И последно, в медийната среда трябва ние да налагаме темите. Коя е темата – това, което говореше нашият млад приятел. Кой е проблемът? Проблемът е бедността. Така ли е? Разликата между първите 10% и долните 10% в доходите. Ами коефициентът Джини стигна – 0,47 ли е вече, Наско, не мога да кажа, мисля, че някъде там се движи. 0,47 – ние вече сме в Африка, Бокаса и малките племена вече сме ги достигнали. Това е световният измерител на бедността. Това е големият ни проблем, това е истинският ни проблем. И ако се борим срещу плоския данък, то се борим не защото сме го обещали някъде си, в някаква платформа, а защото коефициентът Джини трябва да бъде в рамките на средноевропейския, така да го кажа, когато големите разлики убиват всякаква инициатива и казват – ама, вижте как българските граждани спестяват. Ами, казва, 37 милиарда са личните влогове! На колко процента от населението, знаете ли? На 18%. Другите нямат такива, просто нямат влогове.

И когато ме питаш колко е под прага на бедността, мога да ти кажа, че е 40%. 40% от българските граждани живеят под прага на бедността. Това са истинските факти и това е истинската дискусия.

А иначе можем да си разказваме всякакви други неща.

Това, което се готвим да правим, е, първо, да се анализира много точно конкретният момент, конкретният ден, конкретните  седмици, които предстоят. Ако имаме достатъчно експертиза, можем да кажем – това ни предстои, това ни предстои, това ни предстои. Тук ще срещаме медиен отпор. Ние не можем да прогнозираме всичко. Ние не знаем утре…, стават всякакви природни и неприродни бели. И това може да отведе дискусията в някаква друга посока. Но фактът е факт, че в момента се завърта едно тежко колело, срещу нас застават сериозни икономически и политически сили и въпросът да стигнем до един добър резултат на тези избори, общо взето, става, както каза Орешарски, в момента единството на левицата не е Ваш вътрешен проблем, вътрешнопартиен, това е национален проблем. Това го каза на конгреса. И въобще говори умно и, бих казал, честно, на границата на откровеността. Това е големият проблем в момента, че нашето единство в момента решава националната задача – да опазим държавата. Защото иначе като я люснем надолу, в една криза, ще видите какво ще се случи.

 Сега ще помоля другаря Пирински да връчи партийния билет на едни наши нови млади приятели и вече съпартийци.

(Георги Пирински връчва партиен билет на новопостъпилите в БСП членове – Десислава Стоименова и Стефан Кожухаров.)

(Ръкопляскания.)

(20,05 часа)

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ:

                                                        (Бойко Маринков)

Стенограф:

                (Р. Никова)