Уважаеми другарки и другари,

На 5 октомври 2014 г. в страната се проведоха извънредни общи парламентарни избори. Техните резултати като избирателна активност, брой на подадените гласове за отделните партии,брой мандати, както и съотношението на силите в 43-тото Народно събрание ни дават основание да констатираме:

1. Политическата криза,чието начало поставиха февруарските протести и оставката на правителството на ГЕРБ през 2013 г. не само не намери своето решение с извънредните парламентарни избори през май с.г., но получи допълнително ускорение в мандата на правителството с министър-председател Пламен Орешарски. Нарастваше кризисния потенциал в ключови сектори на икономиката, спорните и неадекватни кадрови решения се умножаваха, а опитите да се представя минималното икономическо съживяване като „поврат” и „успех”, не срещаше  обществено одобрение.

Огромното мнозинство от българите  възприемат себе си  като членове на една все по-фрагментираща се национална общност, като хора без лична перспектива и като общество без особена надежда в способноста на властта да реши дори част от проблемите им.

Общественият песимизъм се допълваше от неспособността на правителството да гарантира национални приоритети в ключови сектори като енергетиката, да намери разумни обяснения за своите действия по казуса „Пеевски”, да наложи в медийното пространство убедителни доказателства за своя патриотизъм, чувство за отговорност и адекватност.

Неясни и неразбрани останаха политическите ангажименти на БСП и нейните представители в управлението по отношение на формулата „експертно правителство”, както и пълната неадекватност на формулата за „стратегическия съюзник” в отношенията с ДПС.

За  мнозинството от членовете и избирателите на БСП  се оказаха непонятни и чужди  външнополитическите инициативи на правителството на Пламен Орешарски след началото на украинската криза, както и участието в тях на министър излъчен от ръководството на партията на българските социалисти. В резултат налице е трайно обществено настроение и оценка  за посегателство върху фундамента и традициите на българо-руските отношения, за сервилност и несъразмерно за външнополитическите ни ангажименти подчинени на чужди на България стратегически интереси.

2. Резултатите от изборите за Европейски парламент през май 2014 г. потвърдиха крайния песимизъм по отношение на капацитета и перспективите на правителството на Пламен Орешарски. Те документираха по безспорен начин обществената присъда за отговорността на БСП и нейното ръководство за тази „пропусната” година в живота на България.

Националната политическа криза навлезе в нов етап с оставката на правителството на Пламен Орешарски и насрочването на нови извънредни парламентарни избори.

3. В тази конкретна обстановка БСП проведе извънредно заседание на своя 48 конгрес и избра на него нов Председател на НС. Тази закъсняла реакция на политическата криза не убеди обществото и избирателите на партията в решимостта й да търси нова политическа стратегия. Нещо повече – с единични изключения беше запазен съставът на ръководните й органи, като само след месец те бяха посочени от НС и за водачи на многомандатни избирателни райони.

Това политическо поведение потвърди за пореден път липсата на ясно осъзнаване на дълбочината на политическата криза.То демонстрира по-скоро страх и мимикрия, отколкото предпазливост и разум. В резултат – социологическите агенции бързо отчетоха затихване на позитивните очаквания след оставката на Сергей Станишев и избора на Михаил Миков.

4. Изборните резултати от 5 октомври 2014 г. и разпределението на политическото представителство в новото 43-то Народно събрание е поредното доказателство за характера и дълбочината на националната политическа криза. Парламентарното представителство на осем български партии в него е ясен сигнал за нестабилност, конюнктурност, кадрови изненади и грубо външно вмешателство.

Нито един факт от тези резултати не дава основание за оптимистичен изход от политическата криза, а песимистичните очаквания и разнообразните медийни атаки ще затвърждават очакванията за поредните, вече трети предсрочни парламентарни избори през пролетта или най-късно през есента на 2015 г.

5. За БСП  резултатите от извънредните парламентарни избори от 5 октомври 2015 г. са най-слабото национално представяне в последните 24 години. Те обобщиха по категоричен начин десетки проблеми в нейната програмна и идейна адекватност, в нейното коалиционно и медийно поведение, в неадекватността на вземаните кадрови решения, в застиналите й организационни структури, в трудния диалог с избирателите и симпатизантите.

Дълбокото разочарование от поведението на ръководството на партията, от подкрепяното от него правителство в последните 14 месеца доведе до масовия отлив на потенциални избиратели на социалистическата партия и до тежко изборно поражение.

6. Както в цялата страна, така и в район „Възраждане” БСП не успя да се справи с „изборния шок” от май 2014 г. и само частично възстанови подкрепата на своите избиратели. Тук тя получи 2319  гласа или 13,77% от действителните гласове, което представлява едва 55% от вота на избирателите ни за парламентарните избори през май 2013 г. и е с 1,1% по-слаб резултат от този в София и с 0,7% по-слаб резултат от общия резултат на 24 МИР-София.

7. По решение на Районния предизборен щаб и на РС кампанията беше подчинена на две основни цели. Първо,  максимално широко представяне на листата на БСП сред избирателите на района в лични срещи и в масирано разпространяване на нашите печатни материали, и второ – максимална концентрация на преференциалния вот и общия дух на кампанията върху фигурата на нейния водач проф. Стефан Данаилов.

Проведените срещи с 15 от 24 –те кандидати за народни представители, работата на младежката група по разпространяването на нашите материали, широкото медийно отразяване на централното събитие на кампанията с участието на проф. Стефан Данаилов – симфоничния концерт и среща с водача на листата в Софийската градска художествена галерия, дадоха възможния позитивен резултат с увеличения над 20% вот за БСП в сравнение с проведените само преди 4 месеца избори за Европарламент.

Преференциалният вот на нашите избиратели беше максимално концентриран върху № 1 в листата на 24 МИР-София – проф. Стефан Данаилов.

8. Днес, седмица след изборното поражение става все по-очевидно, че БСП има сериозен проблем на първо място със своята идентичност на социалистическа партия в условията на дълбока икономическа, политическа и морална криза на обществото.

Показателно е,че и сега се изповядват и се предлагат в медийното пространство формулировки,чиято актуалност е изчерпана преди  десетилетие. Всеки опит да бъде заобиколен или отложен за някакво друго време този ключов проблем само ще задълбочи вътрешнопартийната криза.

9.За БСП е от огромно значение да разчисти в максимално кратки срокове  онези проблемни области или конкретни случаи, по които обществото очакваше, но не получи достатъчно ясен отговор.

Това са съдбата на големите инфраструктурни проекти Южен поток и АЕЦ Белене, на европейското финансиране, на финансирането на българското здравеопазване, на действителното състояние в ключови сектори на икономиката. Травмираното обществено съзнание не може да бъде заблуждавано с полуистини и лична защита.

10.Резултатите от предсрочни парламентарните избори поставят на първо място в дневния ред на БСП на всичките й ранища въпросът за бъдещото й политическо поведение.

Определящи за нас са две констатации:

ØБСП е категоричен противник на нови предсрочни избори,които гарантират единствено задълбочаване на политическата криза с всички произтичащи от това резултати  за икономиката,за заетоста,за инвестициите и финансиите на страната.

ØБългарските избиратели недвусмислено отредиха на БСП ролята на опозиция, което определя и поведението на нейното ръководство в консултациите с ГЕРБ. Парламентарната ни група може да се ангажира при конкретните политически баланси единствено с подкрепа за разумни стабилизационни решения, предлагани от правителство доминирано от ПП ГЕРБ и техните идейно еднородни партньори от ЕНП.

Едновременно с това, необходимо е още на този ранен етап да се осъзнае основната опасност, пред която е избравена БСП и парламентарната й група. За нас това е изолацията или само изолацията от политическия процес, това е поведението на „жертвата” на общественото неразбиране, това са вътрешнопартийните скандали и персонални изяви.

Те само могат да трасират пътя ни към следващо още по-тежко изборно поражение на изборите за местна власт през 2015 г.

11.Районният съвет на БСП „Възраждане” по традиция е имал своето критично отношение към най-сериозните процеси в политическия ни живот. Само за последните 15 месеца на различни форуми ние приехме и предложихме на вниманието на НС и ГС на БСП-София четири документа - Позиции и Решения, в които подробно изложихме своите оценки както за актуалната политическа криза, така и за необходимите действия за търсене на изход от нея. Печално е, че мнозинството от тези констатации запазват своята актуалност и днес.

Всичко това не сваля от нас като РС отговорността за резултатите от извънредните парламентарни избори от 5 октомври 2014 г. Предстоящите месеци до общинските изборите трябва да концентрират нашите усилия към възраждане на силните традиции на организацията по посока на инициативност и диалогичност с избирателите, на медийна разпознаваемост, на кадрова стратегия със стратегически хоризонт. Нито едно от тези действия обаче не е възможно,ако то не представлява елемент от стратегията на НС и ГС на БСП-София в най-близка перспектива.

12. При конкретното съотношение на парламентарно представените партии в 43-тото Народно събрание за БСП единствената разумна стратегия  е политиката на диалог с обществото, на пълна медийна прозрачност, на твърдост в отстояване на програмни и предизборни позиции, на елиминиране на всяко съмнение за задкулисие, за недостойни договорки в разрез с интересите на обществото.

 За нас остава под огромна въпросителна жизнеспособността на това Народно събрание, на възможностите за сформиране на дългосрочно и стабилно парламентарно мнозинство, което да излъчи и авторитетен кабинет.

Едновременно с това ние осъзнаваме необходимостта от спешни и неотложни действия при приемането на новия бюджет, както и при решаване на няколко драматично развили се проблема. Пред нацията вече се изправя тежък есенно-зимен сезон с всички произтичащи от това обстоятелства.

13.При създалите се обстоятелства всяка стъпка с хоризонт над есента на 2015 г. е нереалистична и може да ни създаде допълнителни политически проблеми. В същото време българските избиратели трябва да осъзнаят, че именно те отговарят за своя политически избор и той в конкретния случай ще има изключително висока цена за тях, за техните семейства, а в крайна сметка и за бъдещето на нацията.

14. РС на БСП „Възраждане” е изпълнен с дълбока благодарност към онези 2 319  избиратели от района, които подкрепиха листата на „БСП лява България“ в 24 МИР. Тяхното доверие към проф. Стефан Данаилов и останалите другари от тази листа са единственият стимул за нашата бъдеща работа в тези трудни месеци.

15 октомври 2014 г.                    РС на БСП „Възраждане” - София