Нито една икономика не може да си позволи „лукса" да не интегрира младите хора в пазара на труда, особено в ситуация на криза. Това заяви председателят на социалната комисия в парламента Драгомир Стойнев на дискусията „Младежката безработица - път без изход?", организирана от Младежкото обединение в БСП и младежки неправителствени организации. Стойнев изрази съжаление, че проблемите на младите хора не са приоритет за правителството. „Младите са най-засегнати от неадекватната финансова и икономическа политика, която прати социалната сфера в „четвърта глуха", възмути се Стойнев. По думите му, управляващите не предлагат адекватни мерки за насърчаване на заетостта и за перодоляване на кризата в социалната сфера.

Председартелят на Младежкото обединение в БСП Явор Гечев изтъкна, че безработицата сред младите има тежки социални и икономически последици, за които основно са отговорни финансовият министър Симеон Дянков и социалният министър Тотю Младенов. „Голяма част от младите хора, особено в по-малките населени места са обезверени", заяви Гечев. Той обърна внимание на факта, че бизнесът се освобождава първо от хората с най-малък трудов стаж или с липса на такъв. Друг проблем е, че образованието не е равно на реализация. Гечев изтъкна, че, попаднали в безизходица и без подкрепа от страна на държавата, част от младите хора са принудени да избират между два порочни кръга: безработица - емиграция или безработица-престъпност.

Изключително тревожни са резултатите от изследването, представено в рамките на дискусията. Според данните на агенция АФИС за феверуари 2011г., хората на възраст между 18 и 35 години са най-силно засегнати от безработицата. 23 % от младите хора са безработни, като от тях 18% са временно безработни, а 5% са трайно безработни. Най-силно изразена е младежката безработица в селата. Там 58% от младите споделят, че нямат работа. В градовете всеки трети млад човек не работи. Структурата на безработицата показва, че 34% от младежите с основно образование са безработни, а 17% от висшистите също не работят. Според данните на АФИС, всеки пети се занимава с дейности, различни от придобития квалификационен ценз.

Повече от година Младежкото обединение в БСП организира инициативи, с които да привлече вниманието на управляващите към този сериозен проблем. В рамките на кампанията „Дянков, назначи ме!" членовете на организацията събраха повече от 10 000 молби за работа от безработни младежи, а в сайта на кампанията gospodinministar.com са се регистрирали над 5600 безработни младежи.

Младите в БСП правят и свои предложения за противодействие на високите нива на безработица сред младежите. Те настояват да се изработи Национална карта „Образование-Реализация", тъй като в последните години има свръхпроизводство на специалисти в някои области и недостиг на дипломирани специалисти в други. В картата трябва да се очертаят нуждите на бизнеса по региони и да се съпоставят на структурата и профила на образователните заведения в тях. Важно е да бъде създадена система от стимули за бизнеса, така че той да заяви искане за конкретни университетски специалности или специалности в професионалните училища като спонсорира обучението, участва чрез практики, лектори и в изпитни комисии в самия образователен процес. Друга група предложения сa в посока „Насърчаване". Младите в БСП предлагат да се въведат индивидуални сметки за обучение на служители и работници. Натрупаните средства могат да бъдат използвани за придобиване на определена квалификация или преквалификация, както и в периода на търсене на нова работа. Младите в БСП настояват и за въвеждане на допълнителни часове за обслужване на младежи в Агенцията по заетостта. Младежкото обединение в БСП ще настоява и за конкретни законодателни инициативи, които да са в защита на интересите на младите хора. Приемането на доброволчеството в България за стаж е другото им предложение, така че след завършване на образование, полагалите доброволен труд да покажат трудов опит. Младите социалисти предлагат и Годишен план за противодействие на безработицата сред младите хора, изготвян от правителство и социални партньори, съвместно с академичната общност и НПО, който да бъде внасян, обсъждан и отчитан ежегодно в Народно събрание.